Canon R5/R6 – “Тhe monster of the jungle”.

Създавам визуални истории повече от двадесет години. Като документален оператор, едно от най-важните неща за мен при избор на камера е надеждността. Както войникът на бойното поле разчита на своята пушка и се хвърля в боя с нея, без страх, така и аз искам да разчитам на инструмента, с който създавам истории. Това е и основната причина през последните години да използвам серията Canon Cinema EOS, като към този момент в Anamorphstudio работя с EOS C300 Mark II и EOS C200. Опитът ми с Canon започна с появата на революционната за цялата индустрия камера EOS 5D Mark II. През изминалите години съм работил с всички професионални продукти на марката, като последно това бяха EOS C500 Mark II и EOS C300 Mark III, като с годините стигнах до извода, че Canon не създават случайни неща. Затова днес няма да говоря за ограниченията, а за възможностите, които аз виждам от гледната точка на професионалист. Това е и причината да озаглавя темата – „The Monster of the Jungle”.

В изминалите седмици, след анонса на новите EOS R5 и EOS R6, в социалните мрежи започнаха полемики по въпроса за кого са предназначени тези камери.  Професионални ли са или не, доколко са използваеми, предвид ограниченията свързани с прегряваването, защо им е на кинематографите 8K RAW и т.н. Бързо след официалния анонс, имах възможност за няколко дни да тествам двете камери и лично да се запозная с възможностите им. В следващите редове ще споделя личните си впечатления и отговорите на въпросите, които ме вълнуваха.

Като кинематограф, за мен основен интерес представляваха видео възможностите на новите EOS R5 и EOS R6. Ограниченото време, в което камерите бяха в ръцете ми, не позволи реализацията на мащабен проект, затова насочих вниманието си към аспектите, свързани с основната дейност на нашия екип – сцени с трудни светлинни условия, нисък и висок контраст, смесено осветление и т.н. Бях силно развълнуван от предварителната информация за динамичния диапазон на EOS R5 и исках, колкото се може по-скоро, да направя тестови кадри в динамична и неконтролируема обстановка, в каквато често се налага да работим. Важно бе да оценя и възможностите, които новите камери предлагат в допълнение на това, с което разполагам (EOS C300 Mark II и EOS C200), а именно:

– Стабилизация на изображението в тялото;
– Фокус по око;
– Динамичен обхват;
– 8K/8K RAW/4K 120p/4K HQ с цялата широчина на Full Frame сензора
– Работа с 8K RAW файлове

За целите на теста реших да заснема кратко видео с моя брат, също кинематограф в семейната ни компания Anamorphstudio, като основната ни цел бе да работим в среда, предлагаща разнообразни снимачни условия.

Стабилизация на изображението в тялото

За да разбера как работи вградената в тялото стабилизация, съвместно с оптичната стабилизация в RF и EF обективите, реших изцяло да снимам от ръка. Камерите с които работя не притежават подобна система и мога да кажа, че в определени ситуации с удоволствие бих се възползвал от стабилизацията. Много съм доволен и от факта, че камерата разпознава EF оптиката, защото това ми дава възможността да използвам и PL обективи.

Фокусът по око е доста интелигентен и определено грабна вниманието ми, справи се повече от добре в условия на нисък контраст, слаба светлина, при силно отворена бленда, като f/1.2, както и при някой по-сложни сцени.

Rolling Shutter е слабо изявен и изображението е изĸлючително стабилно почти във всичĸи формати. Това беше важен тест за мен, защото в първата камера Canon EOS R, това създаваше проблеми, най вече при работа в 4K резолюция.

Динамичният обхват е голям и ми дава много детайли в сенките при ниско ниво на шум. Когато работим в 4K HQ и камерата чете сензора в 8K, след което го дискретизира до 4К, имаме още повече детайли и цвят.

В натоварената ми работата като документалист, не очквам камера от такъв клас да бъде основният ми инструмент. Наличието в това малко тяло на 8K RAW/4K 120p/4K HQ я прави една прекрасна камера, която мога да ползвам  като допълнение на моите камери Cinema EOS и честно казано, в момента не виждам аналог. В крайна сметка се замислих, как и защо бих се възползвал професионално от този малък „звяр“ и каква добавена стойност би дал той към продукта, който предлагам на своите клиенти? Как мога да повиша своята производителност, креативност и как да комбинирам новите възможности с тези на настоящите ми камери? Ето и най-смислените за мен ползи и възможности:

1. Стабилизация на изображението в тялото, която определено ми липсва, най-вече при работа с кино обективи и при снимане от ръка, когато “hand-held” не е търсен ефект, а времето и пространството не ми позволяват да ползвам стабилизатори.

2. Пълноформатният сензор определено влиза в употреба в тесни и тъмни пространства, когато имам нужда от повече чувствителност и широчина в кадъра.

3. Автофокусът ми дава възможност за динамични кадри от гимбал, глайдкам или дрон, при липсата на фокус-пулър, какъвто обикновено е случаят в нискобюджетните продукции с малък екип.

4. Наличните на пазара преходници ми дават възможност да използвам EOS R5 в комбинация с кино обективите на PL маунт, с които разполагам, към които камерата добавя и стабилизацията в тялото.

5. Адаптерът RF към EF на Canon с вграден Variable ND филтър ми дава голяма свобода на действие и ми спестява време, нерви и пари.

6. Не очаквам в близко бъдеще да реализирам дълги и тежки 8K проекти и тази резолюция да бъде в основата на работата ми. Рзглеждам наличието на 8K RAW в EOS R5 като възможност за повече творчество и свобода в определени ситуации. Това е също така още една RAW камера в допълнение тези от серията Cinema EOS и то с изключително малки размери. Освен това е хубаво, когато знаеш, че вече рзполагаш, работиш и трупаш опит с резолюцията, която рано или късно ще бъде стандарт.

7. Лекотата и ергономията на EOS R5 ми позволява да го ригвам където и както си пожелая, без необходимост от големи и тежки захвати, което отново спестява главоболия и пари.

8. Възможността за 120fps/4K е повече от добра, като цяло комерсиалната продукция която ще реализираме в близкото бъдеще определено ще има нужда от каданс с голяма резолюция. 

9. Не съм фотограф, но 45 мегапикселовата камера е идеална за „location management” и и ми дава възможност за малки лирични отклонения в света на фотографията. 

И накрая, нека да кажа няколко думи, за прегряването на камерата – винаги съм знаел, че в този клас камери се очаква да има ограничения, все пак това е хибрид и има своите недостатъци. При моя мимолетен тест на камерите и най вече при работа с Canon EOS R5 в режим 8K RAW, имах възможност да снимам кратки файлове в рамките на 20 минути, след което камерата индикира прегряване и се наложи 20 минутна пауза, преди камерата да възстанови отново своята работа. Това ограничение го забелязах също при работа в 8K/4K 120fps / 4K HQ, но при тях имам малко повече снимачно време (25 мин), след първоначалното включване на камерата. Тестовете бяха при средна температура на околната среда за България 18© – 28©. Както споменах по-горе, това за мен не означава проблем, защото по скоро търя плюсовете които предлага това тяло, вместо да се ограничавам до прегряването на камерата.

В заключение;

Като кинематограф, който пътува много по света и работи по разнообразни проекти с различни бюджети и в различни условия, аз избирам EOS R5 като допълнение към камерите Cinema EOS, заради допълнителните възможности, които ми предоставя – повече мобилност, повече гъвкавост, по-разнообразни похвати за разказване на въздействащи истории. Позволявам си да кажа, че освен като долпълнителна камера в документална, комерсиална или филмова продукция, EOS R5 може да се използва и като основна камера, стига да я познаваш и да използваш пълноценно възможностите и. Как може да стане това, оставям да помислите и откриете сами.

ВИДЕО ПРЕЗЕНТАЦИЯ

П.П Тук е добре да спомена, че камерата, която тествах беше бета версия и до нейното илизане на пазара може да има подобрения.